Курбан байрам и курбан              Всеки народ има своите празници. Мюсюлманите също имат своите. Разликата между празниците в исляма и празниците в другите религии и цивилизации се състои в това, че при немюсюлманите празникът е повод за веселие и почивка, докато при мюсюлманите освен за почивка и веселие, празникът е причина за общение със Създателя и време за равносметка на живота и поведението. Според исляма празникът е време и за радост, както и за размисъл за земния, така и за отвъдния живот, защото в исляма празниците винаги са след извършване на определена служба. След нея започва празникът, който е вид награда, по същия начин и в отвъдния живот вярващите ще получат наградата от Аллах Теаля поради това, че на този свят са изпълнили своята мисия.      Курбан байрам е именно такъв празник. Празник, в който се извършва поклонението хадж - световния мюсюлмански конгрес в Мекка. На практика той е израз на равенството между мюсюлманите, там се срещат и се запознават мюсюлмани от целия свят, там говорят чувствата, разбират се помежду си, без да знаят общ език… Тази всеобща служба няма равна на себе си, защото напомня за деня, в който всички хора, независимо от националност, език и цвят на кожата ще застанат пред Всевишния Аллах, за да получат справедлива присъда за делата си. Поклонението хадж е ибадет, който спомага мюсюлманите да заздравят вярата си, да се сдобият с по-голямо самочувствие и да станат по-издръжливи на изпитания. От друга страна, посещението на светите места спомага за разбирането на историята на исляма, като същевременно убеждението в съществуването и единството на Всевишния се задълбочава в сърцата им.      Този празник не се празнува само в Мекка, тъй като практически е невъзможно всички мюсюлмани да отидат там. Ако една малка част от мюсюлманите имат възможност да посетят светите места и да извършат поклонение, то останалите празнуват по родните си места.      Курбан байрам е характерен с курбаните, които се принасят в жертва в името на Аллах. Смисълът на курбана не се състои в заколването му на животното, нито в неговата кръв, нито пък в месото. Целта на курбана се изразява в богобоязливостта и подчинението на заповедта на Всевишния Аллах. В тази връзка в Свещения Коран е казано:      "Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него. Така Той ви ги е подчинил, за да възвеличавате Аллах, че ви е напътил. И възрадвай благодетелните!" (Хадж, 22: 37)      Целта на религията, целта на живота, целта на съществуването е богобоязливостта. Човек се ражда, живее и умира. Ако всичко в живота е съобразено със заповедта на Аллах, той има смисъл. Всъщност раждането и смъртта са само по волята на Аллах. Остава животът… Животът също трябва да бъде съобразен с това, което Той одобрява. Само тогава в него ще има смисъл, само тогава ще е полезен, само тогава ще е щастлив…      Всевишният Аллах повелява: Кажи: "Моята молитва и моето служене, и моят живот, и моята смърт са за Аллах, Господа на световете." (Енам, 6: 162)      Курбанът се принася в жертва единствено заради Аллах, за да изразим предаността си към Него. Изразяването на тази преданост не пречи мюсюлманинът да се възползва от месото на жертвеното животно, не пречи и да бъдат нахранени близките и бедните от това месо. Основната цел обаче на курбана не е ритуалът, не е символиката, нито материалната полза. Основната цел е богобоязливостта и чувството за преданост пред Аллах Всевишния. Мухаммед (саллелаху алейхи ве селлем) в хадис казва:      "О, хора! Пренесете животно в жертва, като се надявате на награда от Аллах за това извършено от вас дело." (ет-Тергиб вет-Терхиб) "Който принесе животно в жертва с искреност за Аллах и с надежда да получи награда за това дело, това животно ще бъде за него преграда пред огъня на Ада." (ет-Тергиб вет-Терхиб)      Следователно според исляма жертвоприношението е израз на съчетаването между духовното и материалното, което е залегнало в основата на ислямската религия.      Жертвоприношението е сунната на Ибрахим (алейхисселям), получил като изпитание заповед от Аллах да принесе в жертва сина си. Ибрахим показал готовност да изпълни тази заповед и даже пристъпил към нейното изпълнение. В този момент обаче идва милост от Аллах, Който изпраща на Ибрахим животно, което да принесе в жертва вместо сина си. Това още веднъж показва, че целта на курбана е да се заяви предаността, искреността и себеотрицанието пред Аллах, а не материалното и видимото. Векове наред мюсюлманите изразяват това себеотрицание, като принасят в името на Аллах жертвени животни.      Погледнато от друг ъгъл, това показва, че ислямската религия отдава особено значение на човека, като поставя всичко в негово подчинение: "И подчини Той за вас нощта и деня, и слънцето, и луната, и звездите са подчинени на Неговата повеля. В това има знамения за хора проумяващи." (Нахл, 16: 13)      Всичко е в подчинение на човека, в това число и животните, които се принасят в жертва…      Истинският притежател обаче е Аллах Всевишният, поради което животните се колят в Негово име.      Така през дните на Курбан байрам изпъква важността на човека във вселената, наяве излиза неговото господството на земята. В същото време се разбира и истината, че въпреки достойното място на човека във вселената той не е абсолютен господар. Човекът има Господар, Господарят на всичко. Той е Който заслужава преклонение и в Негово име се вършат всички добри дела. Той е абсолютният Владетел, който може да се разпорежда с всичко според волята Си.      През тези дни на преден план излиза и взаимопомощта между мюсюлманите, богатите са задължени да колят курбан, с което подпомагат бедните. Това също е в името на Всевишния, което показва, че те прилагат Неговата заповед във всеки аспект на техния живот.      Накратко казано, Байрамът - мюсюлманският празник, е повод за преклонение пред Аллах, за веселие и подобряване на взаимоотношенията между хората. Ние всички се възползваме рационално от тази възможност да празнуваме като истински мюсюлмани. Нека на всички да е честит Курбан байрам.